КУЧЕ, КОТЕ ИЛИ ЗАЕК?

Кой е най-подходящият домашен любимец за нас? Дали да си вземем куче, коте, или зайче, хамстер, а дали да не са рибки? Или по-добре не? Какви са особеностите и нуждите на всяко от тях, и можем ли да им ги осигурим?

Като човек, минал през всичко това, ще ви разкажа моя опит и изводите, до които съм стигнала през всичките 34 години живот, споделени с домашен любимец.

 

 

Зайчето и хамстерът са непретенциозни животни.

Някои хамстери са доста социални, но внимавайте с пола. Вземете ли мъжко и женско, свят ще ви се завие. Всеки месец ще имате тълпа бебета, за които ще трябва да търсите дом.
Зайчетата също са социални животни.Те търсят контакт с хората, а и са любопитни. Много стопани ги отглеждат в клетка. За мен това обаче беше неприемливо, и пусках животното из апартамента, уж следейки какво се случва с него. Резултатите: прегризани 3 кабела. Вследствие на това заекът беше с накъдрени от електричеството мустачки, прегризан маншон на тоалетната, което “зарадва” изключително много комшиите ми, плюс бонус от множество вестници,  накъсани на конфетки, които при рязко отваряне на вратата се вдигаха нежно във въздуха и започваха да се стелят като едър сняг. Чистенето после е ад. Конфетка по конфетка. А мъжът мърмори ли, мърмори. Е, изгледах си Заека, но въпреки желанието ми да му давам пълна свобода, се наложи да живее през повечето време в клетка. Що се отнася до храненето обаче, зайчетата не са никак претенциозни. Пазарът предлага голямо разнообразие, както от гранулирани и пакетирани храни, така и от зеленчуци, а освен това има и хиляди, хиляди аксесоари. Въпреки всичко, зайчетата са изключителни сладури, безкрайно мили и чаровни. Имайте предвид, че ако вземете такова животно, ще трябва или да се примирите с клетката (която трябва да е огромна), или да скриете всичко, което може да бъде прегризано.

За тези години съм изгледала 2 кучета.

Едното почина на 15 години, другото си кара кротки старини. Отглеждането на куче е ангажиращо, но пък дава толкова много. Взимайки си куче, трябва да знаете, че следващите петнайсетина години ще ставате по-рано от обикновено, за да го разходите, и вечер няма да може да окъснявате много, защото пак ще имате същия ангажимент. Когато отивате на почивка трябва да питате дали там, където отивате приемат кучета. Когато се разхождате пък трябва да се съобразявате с околните. Винаги трябва да имате пликче в себе си, за да съберете изпражненията на кучето си. За сметка на това нищо не може да се сравни с разходката с куче. Дори, когато леко ви примързява, пак няма начин – трябва, но когато после се приберете,

осъзнавате, че разходката е била в пъти по-важна за вас, отколкото за любимеца.

Да видиш как кучето си играе с преливащите в цветове есенни листа или как скача в снега и очевидно се забавлява, или пък как плува в морето по онзи смешен начин… Това са все моменти, за които хората без куче могат само да ви завиждат. А ако сте планинари знайте, че няма да има друг вечно навит да тича с вас по баири и паланки.

И целият този наивитет… Няма по-наивно животно от кучето. Начинът по който то ви посреща у дома… Никой няма да ви се зарадва така. Ни жена, ни дете, ни мъж…. На тях все за нещо ще сте им криви. На кучето – никога. Когато сте намусени косматото ви съкровище ще дойде и ще върти опашка. И това няма как да не ви накара да се усмихнете. Защото то просто ви обича. Хей така.

Птичките са особена група животни.

Повечето са социални, а някои дори говорят. Да не кажем, че имат по-богат речник от доста човеци. Но пък за тях хигиената е буржоазна отживелица. Хвърчи просо и семки навсякъде. Имах папагал, който ако не харесаше определена храна, ме замеряше с нея, а после родителите ми ме замеряха с парцала за под. А, и когато го пусках да се поразходи из дома ми, с пренебрежение маркираше с акита навсякъде. Особено внимание трябва да обръщате на папагала в къщи. Това е животно, което иска ангажираност за мозъка си. Когато скучаят и им липсват активности, често изпадат в тежки депресии и дори умират. И този проблем няма да решите с второ папагалче. Те искат игри, говорене, песни и звуци, които да имитират. Другият проблем с птиците е безкрайният поток от звуци. Всеки ден, с изгряване на слънцето, те се будят и приветстват новото начало… с крясъци. Честито на поспаланковците. И който ви каже, че с покриване на клетката отлагате тази агония – лъже! Не е вярно! Нищо не спира птицата от Песента за посрещане на новия ден. Боже, как ми се спеше, а те как крещяха, докато си правят сутрешния тоалет. Но пък не помня да съм се забавлявала така с друг любимец. Особено проговарянето и използването на думи на абсолютно неподходящи места. Викането “Ало, да”, когато звънне телефонът, но и “не, благодаря”, когато му подаваш храна. Или пощенето на брадата на баща ми с педантична точност. Или фактът, че ако не можех да си намеря часовника, там където съм го оставила, значи е в клетката на Евлоги (така се казваше единият ми папагал).

Контактът с тези животни те изпълва с възторг.

Начинът, по който реагират на звуци, начинът по който гледа телевизора, когато дават опера, начинът по който умело държи парчето ябълка и си избира свежата част, а за позагнилата те гледа с изненада: “Тии, сериозно ли мислиш да ям ТОВА?!?!”. Много забавни са и игрите с топчета, но най-голятата радост е огледалото. Огледалото може така да погълне вниманието на папагала, че да откара там часове наред, а перченето и танците му са достойни за Оскар. Да, отглеждането на птички е забавно.

За себе си открих, че съм коткарка.

Нищо не ми създава такова усещане за уют, както котка, свита на кравайче в краката ми. При котаците обаче, проблемите също не са никак малко. Говоря за този ужас – остренето на ноктите.

Първата ми котка, Симона (извинявам се на адашката й – приятелката на баща ми, просто съвпадение) съсипа де що имаше диван за съсипване. Какво ли не правихме. Не и не. Знае, че не е позволено, гледа те в очите и въпреки това го прави. Ей, ужас! Или ровенето в саксиите… Няма отказване… Изби всички дифенбахии, драцени и де що имах растения, звучащи като зелена еуглена. Сегашните ми котки откриха, че не крещя, когато си острят ноктите на острилката. В следствие на това едната я ползва, другата си намери друго място. Котката е животно, което прави, каквото си иска. Гледа те така, сякаш ти казва “живей, гнидо” и те подминава с надменност на аристократ. За котката, ти нямаш значение. Важно й е да е добре тя. Но котката е животно, което само като погледнеш, се успокояваш. Виждали ли сте как малко коте си играе с кашон? Може да сте купили, както моя милост, катерушка за 160 лв, която после с любимия сглобявате в продължение на 4 часа, но кашонът й… О, този кашон… Дълго време до катерушката седеше и той. Докато не прецених, че е крайно време да им го отнема. Защото исках поне за миг да ползват не него, а катерушката! А, гонитба на муха? Тогава не виждате котката, само я чувате. Или пък, когато я подхване Вечерната лудост. Даа, има такъв термин, означава онзи миг през вечерите, когато котката напада мнимите си врагове, дебне ги и бяга от тях. Смяла съм се от сърце. Но най-мило ми е сутрин, когато се събудя и ги видя свити до мен, а щом усетят, че съм будна, се протягат и ме гледат сънено.

Изборът на домашен любимец много зависи от вас самите.

Какъв тип темперамент имате, как прекарвате дните си. Дали обичате дългите разходки с кучето, без значение от времето, или предпочитате да прекарвате часове наред с книга, седнали под одеало с котка в скута, или сте ранобудни и данданията на птичетата кара и вас да посрещате новия ден с ентусиазъм.

Миналата зима ми се наложи да стана ранo. У дома топло, уютно. Прозорците запотени, пижамата ми топла, кафето ухае. Запалвам си цигара и поглеждам вън. Сняг покрил всичко, няма никой, тишина. Светлината на лампите се отразява в настлания сняг. Идилия. Отпивам кафе и изведнъж забелязвам мъж с куче. Увил се целият в дрехи, прегърбил се, студено му е, а кучето си играе в снега. Помислих си: “Завиждам ти за емоцията, но кой от двама ни е луд да е вън сега, посред зима, 7:30 сутринта, неделя.” И погледнах котките ми, изопнали се до парното. Благодаря на опита си, който ме научи на това да знам кой е идеалният любимец за мен.

Не питайте неволята, питайте вътрешната си нагласа. Куче, коте, заек или птиче?

/статията е публикувана за първи път в ladyzone.bg/

КОГА ДА СИ ВЗЕМЕМ ПРИЯТЕЛ

Желанието за домашен любимец най-често се появява импулсивно. Виждаме реклама със сладко кученце и искаме точно такова. Минаваме покрай зоомагазин и край – пленени сме от сладък подскачащ мопс. Има още безброй причини да поискаме животно у дома. Красотата, контактът, компанията, възпитание на децата в семейството, разходките заедно, безрезервната любов.

 

А всъщност това е решение, което променя много живота ни. И нашия, и на семейството ни и на самото животно.

Изумително е колко малко от хората, решили, че искат животно, сядат да потърсят информация за породата, ако ще и за вида като цяло. Нима, когато купувате кола, не мислите каква да е тя? Какъв цвят дори? Какви габарити? Колко струва издръжката на Корса, а колко на ван?

 

Често, след като сме се поддали на импулса, разбираме, че май мирише, май пуска косми, май и лиги пуска и сякаш съжителстването ни заедно се превръща в бреме, което изнервя всяка една от страните. Това не е образът в главата ви за семейна идилия, нали? А и куче и коте, докато са бебета, не знаят правилата (вашите правила) и правят, каквото си поискат. Я да се изпишка, я да изяде чехъл… Бели, разправии, всичко това отминава, вашата роля е най-важната. Да покажете кое може, кое не. Да стимулирате желанието за учене.

И ако някой ден сте недоволни, замислете се – дали вината не е ваша?

Когато се оформи решение за куче, коте или друго животно най-важното е да го обсъдите с близките си. Не, не с децата, те ще се закълнат, че ще разхождат Сара и ще сипват храна редовно на Джони, но няма да го правят.

Ако сте под наем, помислете дали хазяите също няма да имат проблем с това ваше решение. Някои малки сгради са дори с вътрешен ред, който не позволява домашни любимци, поинтересувайте се и за това.

Ако сте млада двойка и още нямате деца, помислете за момента, когато те ще се появят и дали цялата рода баби няма да ви се изсипе на главата с хули да разкарате животното.

Бебето и животно са абсолютно съвместими пък, искам да кажа аз на бабите.

Примери много, легенди още повече. А общуването с животно, наблюдаването на възпитателния процес и фактът, че животното изисква грижа, действат изумително образователно на децата. Особено в дом с едно дете – животното може да преобрази отрочето ви, да го направи споделящо, грижовно, отговорно и общително.

Следващата стъпка е да си помислите дали любимецът няма да натежи чувствително на бюджета ви. Имайте предвид, че и животното яде, има си тоалетни принадлежности, профилактични ваксинации, обезпаразитявания, кастрация, а дори и боледуват. Не, че брутният вътрешен продукт на САЩ ще се срине от едно коте , но все пак е нов член на семейството и този аспект заслужава сериозно и отговорно обмисляне.

От тук насетне идва моментът с избор на вида любимец.

Запознаване с особености на вида, порода, всичко. Всеки вид има своите изисквания, всяка порода има своите особености. А, в интернет пространството има толкова много информация. Решете дали искате дребна порода куче, запознайте се със слабостите и предимствата им.

Или пък искате голямо куче: разберете горе-долу колко месечно ще ви струва храната, поинтересувайте се от основните заболявания при едрите породи, допитайте се до собственици на такива животни. Задайте всичките си въпроси, за да няма изненади и това да вгорчи радостта ви.

Начините да вземете животно са няколко.

От приятел, от магазин, от лицензиран развъдник на кинолог, от приют. Всеки от тези начини има своите предимства. Не плащайте на търговци за увеличение на попупацията кучета и котки на тази планета. И без това са ни в повече. Ще се изненадате колко животни, купени за дадена порода от зоомагазини и търгаши, когато пораснат, само леко напомнят на нея и ужасно бързо се озовават на улицата.

Ако настоявате да е от определена порода, потърсете лицензиран развъдчик, отговорен човек, който с родословието на животното ви ще ви гарантира липсата на генетични заболявания у дадената порода. И все пак ще си позволя да изрязя личното си предпочитание – вземете си домашен любимец от приют или директно от улицата. Така хем ще спасите една нещастна душа, хем удовлетворението от подобно нещо ще ви съпътства всеки път, когато погледнете клетника. А той с нищо не е по-различен от породистите си събратя.

И нека решението за домашен любимец не е така импулсивно. За да сте щастливи. Вие и той. Защото имате да прекарате 10-15 години заедно. Години на безрезервна любов, години в които ще черпите с пълни шепи от това, което животното у дома може да ви даде. А то ще го даде. Защото ви обича. Въпреки всичките ви проблеми.

/статията е публикувана за първи път на ladyzone.bg/