Касичката за бездомни е една наша инициатива, която започнахме през 2006г. Идеята е с рестото, което не искате и сумите от други кампании (помните календарите, които направихме през 2012, 2013, както и прекрасните ни значки) да подпомагаме бездомни животинки.
В този раздел ще Ви запознаваме с пострадалите бездомни животни, чиято терапия е поета от касичката. И ще видите как дори и 0,10 лв правят промяна. Голяма промяна.
Готин
(Снимка: Пламена Коева)
Приет с тежки травми на гръбначен мозък в следствие на нахапване от кучета. Установена е тежка парализа на тазови крайници. Не уринира и не дефекира сам. Направени са всички кръвни изследвания и тестове, рентгенография и ехография.
Направена е тежка операция на гръбначния стълб. След 14 дни котката започва да се изправя, започва да контролира уриниране и дефекация.
Всички манипулации и изследвания са поети от Вашите дарения в Касичката.
Готин в момента живее в Германия.
Той не е обикновена котка. Позната Ви е кампанията “Вземи ме вкъщи”, там той беше месеци наред заедно с прекрасния Йосиф Сърчаджиев по множество спирки и билбордове.
Готин е особено специален за д-р Бобадова. За него тя пише: “Готин се казва той. И е въплъщение на всичко, което може да изпита човек в едни скромни 3 кг. Когато ни го донесоха, в момента в който го видях, вече знаех, че той е специален. Нахапан, още олигавен от кучета, с ужасна травма на гръбнака. Задните му крайници сякаш не бяха негови. Зеленчук. А той. Един мърляв. Целият в бълхи и лиги. Седи си кротко на масата в манипулационната. Докато му слагам абокат го поглеждам в огромните оранжеви очи. И той ме гледа. Благ. Спокоен. Мърка и меси. Пускам системата и не мога да откъсна очи. Той е мъничък и мил. Гледа ме и ми говори тихичко. “Ей, кой си ти?” – питам го аз. Той примижава. Готин е едно от тези същества, които виждаш за първи път и за части от секундата разбираш, че сърцето ти вече е разбито. Той го е хванал в малките месещи лапи и не пуска. И докато аз рева, слагайки му инжекции, защото съм изплашена за бъдещето му, той пак меси, пак ми говори и ме гледа с тези очи. Не разбра защо плача, не ми се сърди, че го бода. Рентгеновата снимка беше отчайваща. Пак рева. А той се протяга в клетката си и ме закача с мека лапа. И ме гледа. Мъжът ми ме прегръща и ми казва – “Няма, Дуде, всичко ще е ок, ще дам всичко от себе си”. И го направи. Оперира го, намести прешлените, сби се със смъртта само заради онези 5% шанс Готин да е жив и здрав. Два дена след операцията Готин го възнагради. Изправи се. Две седмици след това започна да пишка сам. А след като отиде в приемен дом, в който да се раздвижи съвсем, започна да контролира и дефекацията. И през цялото време ме гледа. И ми говори тихо. Когато излизаме с него на двора пак ме гледа. Меси. Целува ме. Заяжда се с врабците. Той не ми е благодарен, защото не знае какво е станало. Той просто извади всички емоции от мен и ме дари с любов безгранична. Просто защото е такъв. Магьосник в 3 кг тяло. Сега Готин има дом. Далеч от мен. За да дари още хора с тези очи. И целия букет емоции, които има. Болка, паниката, че може и да си безпомощен, мъка, щастие, късмет, радост, отчаяние, гордост, умиление, любов. Бъди щастлив, момчето ми.”
